РАЗДЕЛИ
Литература
стр. 27
И виното и хляба си за мен
Руми Пенчева, Иван Ставрев
 
Поезия
Проза
Писма
Формат 140/200 мм
страници 136
година на издаване 2015
корица мека
ISBN 978-954-8493-70-3
Печат Издателство МС, Варна
Цената е с отстъпка 20 %
Книга, която да четеш с бучка лед в устата
 
Ако кажа, че всичко в тази книга е много лично, все едно нищо да не кажа. И истинско, като вдишване уста в уста след всеки стих, разказ или писмо в Skype. Не, няма удавници в лодката, разсъхнала се в пустинята. Няма и пустиня, макар че “потъват бавно, в пясъците на брега се давят“ в търсене на „най-уютното крайбрежие“. Има ли го, няма ли го – кой знае. Пустинята е в нас самите, пресичайки обезлюдени паралели и меридиани (нали в огъня влагата изчезва!). Не ни го казаха, макар, че самите ние си го знаем...
 Единият живее на брега на морето, другият - някъде в балкана, а битката им срещу страховете от самотата е бюлетин за нивото на пресъхналата река. „Виното и хляба си за мен“ е втората съвместна книга на Руми Пенчева и Иван Ставрев след „Дъх на вечност“ (поезия и проза, издание на Сдружението на писателите в Добрич, 2014). И двете книги са заченати в социалните мрежи, те там си и живеят, страдат и обичат, и двете книги трябва да се четат с главоболие, както казва един мой приятел. Докато в „Дъх на вечност“ стихът и разказът са се слели в едно придихание, в едно сърцебиене, понякога като морзова азбука, препредавани с точки и тирета. Всяка следваща книга би трябвало да е с нещо различна, нещо да я отличава от предишната. Докато „Дъх на вечност“ е моноспектакъл, където действието се движи от „авторовите“ ремарки, от театралния гардероб на лирическия герой, то във „Виното и хляба...“ персонажите са двама, сънищата и бляновете са самоопределени и индивидуализирани. Междуметие, дума, знак, болка, сън, метафора е повод другият да хване греблото и да тика шлепа, лодката или дъската към омая на човешките взаимоотношения. („Игра на криеница“; „Оби, отварям вратата. Нататък... сме двамата! Ето „Завесата“ - I. S., R. P.). Няма ръкопляскания, няма бис. Доколкото имаш сили да замълчиш. Някаква вътрешна драматургия движи действието. От вътре навън. И от вън навътре. Създадената от Руми Пенчева и Иван Ставрев друга оптика, провокира читателя да се вгледа в собственото си битие, да пренареди ценностите си и да припознае житейските си лабиринти. (Според Вл. Янев, съществува „множествена памет на непобедения българин, на отстояващия човек“). Дали това не е заради любовта - „Орфей ще слезе в Ада заради Евредика“.
...Тези стихове да се четат с бучка лед в устата („Пътешествие в оранжево“ - поема в памет на самоубилия се българския поет Фикри Шукриев; „Жажда“; „Лятно слънцестоене“ - I. S.). Тази поезия не назовава болката, тя търси жестове на въображението (“Огън-сърце“; „Очите на тъгата“; „Прегръдки“ - R. P.). Урбанистиката на сегашното време не реконструира миналото. Лутайки се по улиците от страховете си, двамата автори съхраниха своите чувства.
През 2010 г. издадох последната самостоятелна книга на Иван Ставрев „Продължение в отвъдното“ (Издателство МС, Варна). Е, само дето не си взехме сбогом. Каквото имахме да си кажем, казахме си го. Оставаше само някой ден да турим под печат „Събрани съчинения Иван Ставрев“. И да пием по едно питие за здраве (или за Бог да прости!). (Петър Тодоров)
 

 

Йордан Вълчев – багатур на Отечеството
Йово Неделчев
Документална проза
 
Формат 140/200 мм
страници 60
година на издаване 2015
корица мека
ISBN 978-954-8493-61-1
Печат Издателство МС, Варна
Цената е с отстъпка 20 %
Йордан Вълчев!
Беше писател и нищо извън тази висока човешка отгорност! Лесно е да се каже, но горчив, с трудно спечелени радости беше изпълнен животът на този български мъж. При него Словото е Дело. Каквото и да правеше, за каквато работа да се заловеше, с всичко и във всичко той правеше Слово Така подреждаше думите, че те придобиваха изначално вложения в тях смисъл. Общувайки една с друга, те ставаха себе си. И ние, хората, не бихме могли да узнаем кои сме и какво сме, ако не сме до раменете на другите, с третите. Защото човек, колкото и да е важен без хора до себе си е едно нищо...

 

 

Небесната река
Веска Дучева
Разкази
Формат 140/200 мм
страници 170
година на издаване 2015
корица мека
ISBN 978-954-8493-82-6
Печат Паус ООД, Варна
Цената е с отстъпка 20 %
Страшно и тъжно е, когато загиват вселени. Хиляди самотни светове. Светове, живяли и съществували за себе си милиони години. Понякога случайно вселенските закони ги тласкат един към друг. Страшно е, защото това предвещава гигантска космическа катастрофа. Вселените се привличат, но сближаването им винаги носи гибел. Защото е невъзможно. Ала следвайки своя бяг, те се изправят една срещу друга. Два могъщи свята. Два различни свята. Два свята, пълни с огромни богатства. Приближават се бавно и полека. Настава всемирна тишина. Тишина, изпълнена с ужас и очакване.

 

 

стр. 27

www.yachtsbg.com

epay.bgpaypal.compaypal.com
www.morskisviat.com