Страшно и тъжно е, когато загиват вселени. Хиляди самотни светове. Светове, живяли и съществували за себе си милиони години. Понякога случайно вселенските закони ги тласкат един към друг. Страшно е, защото това предвещава гигантска космическа катастрофа. Вселените се привличат, но сближаването им винаги носи гибел. Защото е невъзможно. Ала следвайки своя бяг, те се изправят една срещу друга. Два могъщи свята. Два различни свята. Два свята, пълни с огромни богатства. Приближават се бавно и полека. Настава всемирна тишина. Тишина, изпълнена с ужас и очакване.
