Имаше един човек на име Йован. Той беше хубав мъж, с особени сетива за различаване на доброто и злото. Когато наближи краят на житейския му път, трябваше да докаже, че е съхранил този дар и е готов да служи на доброто във вечността. От различни краища на света към него тръгнаха два ангела. Те трябваше да го придружават в последния му път, а един от двамата щеше да го вземе със себе си в отвъдното, за да го отведе до мястото, отредено му в безвремието. За да не бъдат разпознати, ангелите взеха външност на хора. Единият беше красив и светъл, пееше сладкогласно, а в стъпките му цъфтяха цветя. Другият се връщаше от мисия и беше ужасно уморен, побелял и прегърбен от преживяните скърби и неволи. Лицето му старееше тъжно и посърнало. Кашляше и дишаше тежко, а дрехите му бяха раздърпани. Красивият ангел го погледна с презрение и отмина с гордо вдигната глава.