Така започна нашето първо пътуване из Америка. То фактически не беше пътуване, а пътешествие. Скот ни посрещна на летище „Дж. Ф. Кенеди” и макар че вече се стъмняваше, ни поразходи с колата из авенютата на Ню Йорк. Тойотата, с която ни посрещна, беше малко остаряла и със скъсани седалки, но това не го смущаваше. Беше много сръчен в шофирането - гледаше картата, като си светеше с електрическо фенерче, гледаше имената на авенютата, пътните знаци, съобразяваше се с другите участници в движението и пиеше кафе. Моята сръчност с лопатата не струваше нищо пред неговото шофиране. А около нас се издигаха като огромни фабрични комини небостъргачите и аха да се стоварят върху нас. Беше като невероятна приказка за главите ни, които още се намираха под впечатлението на 10-часовото пътуване със самолета. Ето, затова се нарича „Голямата ябълка”...
(Велико Боев)
